Постинг
09.11.2019 21:33 -
Билет за никъде
И какво, ако не се намерим,
тръгнем ли по личен път?
А ако ходим по една пътека,
как да знам, че ти си тук?
Дали ще се обърнеш да ме търсиш,
или аз ще гледам вечно гръб?
Каква е тази орбита жестока,
защо не иска да ни пресече?
Защо аз все се лутам във безкрайност,
а ти стоиш в това безвремие, в покой?
Ти казваш, че за любовта е избор-
уви, избрана е за мен без мойта дума.
Аз нямам право да се въздържа,
стрелата падна в моята планета.
Планета, чийто спътник е една мечта
и днес, все още неосъществима.
С влак трябва да потегля?
Билет ще ми дадете ли да се кача?
Аз вече тук не мога да остана,
да тъпча още като роб напук.
Оставям се на вас, кажете, накъде да се обърна.
Кажете, за да завървя. Аз вярвам,
вие знайте най-добре.
Кажете, за да тръгна. И няма да се спра.
А ако ние с теб не се намерим,
ще кажете, че трябва да е таз съдба
Ще кажа и аз: така е, трябва,
а вселената ми ще се пръсне на стъкла.
И всяко мъничко стъкло
ще се полута беззащитно,
докато не стане тъй
все едно не е било.
И нищо вече няма да го има
Очите ми не ще веч търсят твоя гръб.
А кой си ти, къде отиваш,
и Споменът да търси като луд,
не ще узнае.
Кажете ми сега ви моля,
краката ми ще тръгнат без вина.
Ако се срещнем някъде, това е.
Животът ми ще тръгне като в песента.
А ако ли друг е финалът на тази игра,
аз пешка съм
и губя.
Ще кажа тихо: трябва да е така.
И ще замълча.
тръгнем ли по личен път?
А ако ходим по една пътека,
как да знам, че ти си тук?
Дали ще се обърнеш да ме търсиш,
или аз ще гледам вечно гръб?
Каква е тази орбита жестока,
защо не иска да ни пресече?
Защо аз все се лутам във безкрайност,
а ти стоиш в това безвремие, в покой?
Ти казваш, че за любовта е избор-
уви, избрана е за мен без мойта дума.
Аз нямам право да се въздържа,
стрелата падна в моята планета.
Планета, чийто спътник е една мечта
и днес, все още неосъществима.
С влак трябва да потегля?
Билет ще ми дадете ли да се кача?
Аз вече тук не мога да остана,
да тъпча още като роб напук.
Оставям се на вас, кажете, накъде да се обърна.
Кажете, за да завървя. Аз вярвам,
вие знайте най-добре.
Кажете, за да тръгна. И няма да се спра.
А ако ние с теб не се намерим,
ще кажете, че трябва да е таз съдба
Ще кажа и аз: така е, трябва,
а вселената ми ще се пръсне на стъкла.
И всяко мъничко стъкло
ще се полута беззащитно,
докато не стане тъй
все едно не е било.
И нищо вече няма да го има
Очите ми не ще веч търсят твоя гръб.
А кой си ти, къде отиваш,
и Споменът да търси като луд,
не ще узнае.
Кажете ми сега ви моля,
краката ми ще тръгнат без вина.
Ако се срещнем някъде, това е.
Животът ми ще тръгне като в песента.
А ако ли друг е финалът на тази игра,
аз пешка съм
и губя.
Ще кажа тихо: трябва да е така.
И ще замълча.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 0
Архив